За буквите - отвъд буквите, за думите - отвъд думите...
"ЕзИк свещен на моите деди."
Лимецът е най-древният открит от учените вид зърнена култура. Известен е като древното жито на фараоните, хлябът на траките и последната храна на Христос. Но... нека се опитаме да провидим връзките на Любовта, които ни водят към дълбокото разбиране на словесната му същност - отвъд воала на "НЕ"видимото...
"А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син человечески. Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси. Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свет за вечен живот ще го упази."
Йоан 12:23-24-25
МеЛНиЦа / КаМъК / ПШеНиЦа
ЦЕЛ+АМИН
Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът, който аз ще дам, е моята плът, която аз ще дам за живота на света.
Йоан 6:51
"Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света.
Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота. И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, Който съм слязъл от Небето“. И хлябът от какво става? От житното зърно."
Из "Житното зърно", беседа от Учителя Беинса Дуно, 23 март 1914 г., София
* Мел - бяла глина / КЛИМЕНт
В не толкова далечното минало в град Мелник са действали над 70 църкви, а в околността му - пет манастира. През средновековието е наричан „Малкият Йерусалим на Балканите“. През XII век е център на Мелнишката богомилска епархия. През Възраждането има три мъжки училища (от които едно българско) и едно девическо, както и много богата библиотека.
Предишна
ВИЖТЕ ВСИЧКИ