Мистерия и симетрия

"В миналото всеки път, когато физиците проникваха във фундаменталната природа на материята, се появяваха нови и елегантни симетрии, така че сега за тях фактът, че на най-фундаментално ниво природата би могла да предпочете хаотичната теория, е проблематичен. (стр. 89)

В исторически план винаги се е смятало за хубаво уравненията ни да са симетрични, но това е лукс, който строго погледнато не е необходим. В квантовата теория обаче симетрията става най-важната физическа характеристика. (стр. 122)

Както подчертахме, красотата за всеки физик е симетрията, която ни позволява да откриваме връзките между различните частици. Всички частици във вселената в такъв случай могат да бъдат обединени чрез суперсиметрия." (стр. 124)

Из "БОЖЕСТВЕНОТО УРАВНЕНИЕ" на Мичио Каку от издателска къща "Бард" 

"Оказва се, че математиката е онзи вид абстрактна представа, чрез която се прониква до неизразимото, до същността на невидимия свят. Например, Алберт Айнщайн извежда Общата теория на относителността на базата на симетрията и математическата елегантност. По-късно тя издържа експерименталната проверка и е призната за една от най-красивите, елегантни и дълбокомислени сред всички останали научни теории. Много хора биха възразили, че красотата е субективно чувство, затова не може да бъде критерий в науката. Тук обаче, трябва да подчертаем нещо много важно. Субективността не може да обясни успехите на критерия за красота във физиката. Не можем да очакваме съществуването на чисто субективни съответствия да служат за основа на теории, които правят извънредно точни предвиждания в науката. Точно това откриват физиците – един свят, в който фундаменталната простота се издига до огромна комплексност, която е необходима за живота." 
Из "СЛУЧАЙНОСТ ЛИ Е МАТЕМАТИЧЕСКИЯТ ПЛАН НА ВСЕЛЕНАТА?" от Румяна Малчева